English Начало Контакти

Специални оферти

Неизбежен изход,Анализ на Лъчезар Богданов, Industry Watch

Глобалната криза беше неизбежният изход от грешното насочване на инвестициите вследствие на меката монетарна политика на ниски лихви в САЩ, а донякъде и в еврозоната през годините след 2000 г. Резултатът от тези грешки беше натрупването на дълг и финансиране на дългосрочни проекти, които при твърда парична политика не биха били възможни.

В България за този период икономиката постигна значителен ръст на износа, а инвестициите и кредитите се увеличаваха. Но има много доказателства, че страната ни не просто се носи по течението на глобалния бум, а в действителност обира и плодовете на поддържаната над десетилетие макроикономическа и фискална стабилност след структурните реформи след 1997 г. и данъчните промени през последните години. Макар и с добри показатели, отворената българска икономика навлезе в рецесия, когато глобалният пазар започна процес на "лечение" след 2007 - 2008 г. "Рецептата" се оказа относително сходна навсякъде - забавяне на инвестиционната активност и свиване на кредитирането паралелно с опит за намаляване на задлъжнялостта в частния сектор. Този полезен процес обаче е свързан с плащане на загубите от грешни решения в миналото и нуждата от пренасочване на ресурсите - капитал, труд, технологии, към дейности, адекватни на пазарното търсене в условия на ограничен достъп до спестявания. Моделът на въздействие на глобалната криза върху България следваше двете основни отличителни черти на икономиката. Едната е зависимостта от външната търговия - износът и вносът на стоки и услуги достигнаха 144% от БВП през миналата година. Другата е зависимостта от приток на външен капитал. Въпреки относително високото ниво на спестяванията в страната декапитализацията на икономиката в годините преди сериозните структурни реформи след 1997 г. предполага дългосрочна нужда от чужди капитали за финансиране на местни инвестиции.

Във времето шоковете за българската икономика се материализираха по начин, рационално обясним във всеки учебник по макроикономика. Цените на инвестиционните активи спаднаха при изтеглянето на спекулативните играчи в цяла Източна Европа още в края на 2007 г. Търсенето на имоти от чужденци започна да намалява през същата година, което пък намали приходите на местния бизнес и собственици на земи. През втората половина на миналата година рязко се сви глобалното инвестиционно търсене, оттам и потребителското, което незабавно засегна българските износители. Когато "дългите пари" станаха отново скъпи и труднодостъпни след фалита на Lehman Brothers, за българските банки вече не беше толкова лесно да намират финансиране отвън, в резултат на което те свиха кредитирането. Това доведе до забавяне на инвестициите в бизнес сектора, а домакинствата ограничиха покупките на жилища и стоки с дълготрайна употреба. Така икономиката на България, движена от външни капитали и износ, навлезе в рецесия.

Тривиалността на описаното не променя факта, че обяснението за състоянието на българската икономика в момента е ключ към реалистичния поглед в бъдещето. С други думи, за да се възстанови икономическият растеж, ще трябва да се променят онези външни фактори, довели до кризата. Вероятно обаче ще трябва да се подобрят и изцяло вътрешните. Износът ще започне да расте отново, когато глобалното търсене нарасне.

Засега картината не е много оптимистична, въпреки не толкова лошите новини от последните месеци. Оздравяването на финансовите системи в Европа и САЩ ще отнеме време (в добрия случай, когато правителствата не се опитват да спасяват неспасяемото), а крайният ефект ще е свиване на кредита, и оттам - на инвестициите. Всеки износител, който задоволява търсене на инвестиционно движен бизнес, трябва да очаква трудни времена. Притокът на капитали към страната трудно ще се възстанови в следващите тримесечия до нивата от 2008 г. най-вече заради очакваното свиване на финансирането. Процесът на деливъридж, при който компаниите изместват дълга за сметка на собствените средства при инвестициите си, ще продължи още поне няколко години.

Тези фундаментални фактори излагат абсурдността на вярата в бързо и някак "автоматично" излизане от рецесията. Ако правителството и частният сектор просто чакат нещата да се оправят, сме обречени на дълги години стагнация, т.е. шансът за сближаване, за догонване на доходите на развитите икономики ще бъде провален. Първата антикризисна стъпка е икономиката да се адаптира към новите глобални условия, което означава пренасочване на труд, капитал и технологии. На бизнес ниво процесът е болезнен - някои играчи ще трябва да излязат от пазара и да търсят нови ниши за развитие. Вероятно първи ще са тези, които са работили с краткосрочни заеми. Ако пазарът функционира, той ще изчисти само най-неефективните. Ето защо държавата може само да вреди на възстановяването със стимули или програми за подкрепа. Сигналите за устойчиво възстановяване на икономиката ще бъдат новините за фалити, закриване на бизнеси или сливания и преструктурирания - колкото и политически нелицеприятно да звучи това. Работни места в проспериращи сектори ще се откриват само след като се закрият в компаниите, неадекватни на пазарната среда (частни или държавни).След като се плати цената за грешките в миналото, възстановяването на икономическия растеж изисква нов капитал. Доколкото сме най-бедната страна в Европа, още дълги години ще зависим от достъпа до външни инвестиции. А при глобалното свиване на инвестиционните ресурси конкуренцията се засилва. България може да възстанови (и увеличи) притока на капитали само ако стане по-добро място за правене на бизнес - а това изисква пропазарни реформи, ниски данъци, ефективен публичен сектор, добро образование, либерализирани пазари, действаща съдебна система и т.н. А всичко това трябва да е съчетано с фискално благоразумие - когато правителството харчи неадекватно на пазарните условия, цялото общество плаща цената на по-високия риск.