Българската индустрия за облекло и текстил през 2006 година

1. ОБЩО-ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Макроикономическата ситуация в България беше изцяло повлияна от присъединяването на страната ни към Европейскя съюз. Базирайки се на данни изнесени от БНБ и сравнение със същия период на миналата година, брутния вътрешен продукт през 2006 г.е нараснал с 6,3%, експортът от страната (FOB) с 26%, преките чуждестранни инвестиции с около 32 %. През 2006 г. беше наблюдаван нов феномен - по-висок ръст на експорта, в сравнение с ръста на импорта.  Също в сравнение с предходната година производството в страната ни /в това число и производството на облекло и текстил/ също е нарастнало с 9,8 %.

През 2006 г. беше отбалязан също ръст на потребителските цени - с 6,5%. Увеличението на производителността - с 1,5%, беше по-ниско от увеличението на заетостта (3.8%). Квалификацията и образованието на  работната ръка не винаги отговаря на очакванията на пазара и остават съществен проблем за работодателите.

Българската индустрия за облекло и текстил и през 2006 г. продължава тенденцията от последните години. Беше отбелязан общ ръст на стойността на изнесената продукция, но не и на физическите обеми на изнесените облекла. Увеличението на износа се дължи основно на растящите средни цени за единица изделие, С цел да запазят своите пазарни позиции, фирмите се нуждаят от повишаване на производителността чрез спешни реорганизации на производствата си и повишаване на квалификацията и мотивацията на персонала; ориентиране към предлагане на повече услуги и добавена стойност, както и разработване на собствена колекция и налагане на собствена марка. 

Някои от фирмите също използват вече възможностите за образуване на конкурентни цени на своя продукт чрез преструктуриране на  работната ръка /т.е. „внос" на евтини чуждестранни работници/. А също и преместване на производствените мощности към райони с по-ниска стойност на работната заплата. Иначе членството в ЕС донесе засилен интерес към България като място за възлагане на поръчки, по-специално за къси серии, сложни облекла с кратки срокове на доставка.

2. РАЗВИТИЕ НА ИНДУСТРИЯТА ЗА ОБЛЕКЛО И ТЕКСТИЛ

2.1.      Производствен индекс

Производственият индекс непрекъснато нараства през последния пет-годишен период. Ръстът на производството беше сравнително висок през 2004 г. /виж в таблицата по-долу/, и доста скромен 2005, какъвто се очаква да бъде и през 2006 г. Според БАПИОТ производственият индекс  е нарастнал с 3 пункта за първата половина на 2006 г. Според данни на БСК - за първите 6 месеца на 2006 г.  се е увеличило производството на облекла като абсолютен обем с 8%, в сравнение със същия период на предходната година. Обратно на тази тенденция производството на текстилни продукти /основни материали, платове и др./ по-скоро намалява. Голям спад се наблюдава при памука и памучните платове.

Източник: Национален статистически институт /НСИ/

2.2.      Бизнес тенденции  - общ оборот

            Базирайки се на данни на експерти от БСК - общият оборот в сектора облекло за първото шестмесецие на 2006 г. е 834 милиона лева, което представлява ръст от 7%, в сравнение със същия период на 2005 година.

            Както и предишните години, секторът работи най-вече по поръчка от чуждестранни клиенти /така нареченото ишлеме и полуишлеме/ и  почти изцяло за износ.  Произвежданата продукция за вътрешен пазар е под 10% от общото производство на облекла в страната.  Въпреки това не малко производители, включително и малки предприятия, регистрират собствена търговска марка и желаят да присъстват на вътрешния пазар.

Ясна е тенденцията към увеличение на производителността през последните години, което се отразява и в увеличението на средните работни заплати. Производствените капацитети на българските предприятия са традиционно запълнени.

3. ФАКТОРИ, КОИТО ВЛИЯЯТ ВЪРХУ ИНДУСТРИЯТА ЗА ТЕКСТИЛ И ОБЛЕКЛО И НЕЙНОТО РАЗВИТИЕ

3.1.      Търсене на вътрешен пазар

Вътрешният пазар на текстил и облекло се развива сравнително стабилно, но в сравнение с големите експортни обеми е с нисък процент на участие. През 2006 приблизително 4% от общите разходи на домакинствата са били за облекла и обувните изделия. Най-високи продажби на облекла на  вътрешния пазар са отчетени при дамските ризи и блузи  (294 347 бр.), мъжките вълнени пуловери и жилетки (259 043 бр.), бельо и слипове  (около 194 000 бр.), дамски костюми (около 53 000 бр.), дамски и мъжки панталони, спортни горни облекла. Като средни цени облеклата варират в сравнително ниски нива в сравнение със Западния пазар. Например по данни на НСИ средната цена на мъжки костюм, продаван в страната ни през 2006 г. е 110,3 лв., на дамско палто - 48,3 лв., на дамски панталон 29,6 лв., на мъжки пуловер - 15,3 лв. и т.н. Трябва да се отбележи, че статистическите данни за средни цени не винаги отразяват реалното развитие на пазара. Ясна е тенденцията за разрастването на вътрешния пазар, като фирмите със собствено производство се ориентират към продажби в големите търговски центрове и моловете.

3.2.      Износ - внос (без текстилни влакна)

Износът на текстил и облекло през 2006 г. възлиза на 1,784 млрд.Евро  или 3,489  млрд. Лева (Глави 50-63 от МТ), което представлява 7% увеличение в сравнение с предходната година. Този резултат е забележителен в сравнение с лекия спад през  2005 (-0.8%) и се дължи до голяма степен на повторното въвеждане на квоти за внос в ЕС за някои групи изделия. По продукти е най-висок ръстът на износа на трикотажни платове /около два пъти увеличение в стойностно изражение/, на синтетичните конци и вълнените изделия. Традиционно най-голямата част от износа на текстил и облекло се пада на конфекцията /повече от 1,688 млрд. Лева или 48,3% от общия експорт - глави 50-63/ и трикотажните облекла / 1,142 млрд. Лева /. Увеличението на износа и в двете групи през 2006 година беше най-високото за последните три години /виж таблицата/.

Експорт на облекла - основни групи по продукти (в млн.Лева и %)

Източници: НСИ и собствени изследвания

Разглеждайки, обаче износът в абсолютни обеми (кг и единици), се наблюдава изненадващ спад през 2006 г. -  с около 0.9% на трикотажните облекла и повче от 6%  за конфекцията. Обяснението е в  нарастването на средните цени за килограм изнесени облекла: 41,47 лв. за килограм експортирана конфекция (за сравнение през 2005 г. -  37,65 лв.) и 26,25 лв. за трикотажните изделия, сравнено с предходната година - 24,55 лв. През 2006 г. за нарастването на експорта

Изводът е, че през 2006 година ръстът на износъ се дължи на нарастнала конкурентноспособност от гледна точка на съотношение цена/качество, за разлика от предишни години, когато се произвеждаха по-големи количества облекла на по-ниски цени. Годината се характеризира  и с най-високия ръст на средната работна заплата в сектора в средносрочен период. По-добрите експортни показатели се дължат на факта, че се увеличават цените за единица произведено изделие и се подобрява качеството на производството. Това показва, че модната индустрия м България има реални шансове да задържи позициите си на световния пазар дори и в процеса на интеграция в ЕС.

Около 89.5% от износът на конфекция през 2006 г. Е към ЕС-27 (вкл. Румъния), сравнено с 83% за 2005 г.. Германия отново е един от най-големите  клиенти за облекло, произведено в България (около  1/3 от общия износ на конфекция за ЕС). Традиционно водещ пазар за трикотажа е Гърция. /виж таблицата по-долу/.

Експорт на облекла към основни клиенти в ЕС, 2006 (в млн.Лева. и %)

Източници: НСИ и собствени изследвания

Износът на конфекция за САЩ отбелязва спад от 28 %, достигайки стойностни нива от 41.4  млн. лв. през 2006 г. Почти удвоен е експортът към страните-членки на  EFTA (от които Швейцария е основен клиент). Експортът към новоиндустриализираните държави и Китай е както обикновено незначителен (общо на стойност по-малко от 1 млн.лв.), комбиниран с общата тенденция за стабилен спад (например почти двоен спад в експорта на конфекция за Хонг Конг през  2006 г.). Експортът на текстил и облекло е традиционно висок за страни като Турция (около 52 млн.лв. трикотажни и конфекционни облекла), като и тук се наблюдава спад от 18% при  експорта на конфекция през 2006.

Най-изнасянитe стоки и през 2006 година са дамските блузи, рокли и поли, мъжките и дамски костюми, панталони, ансамбли, якета, трикотажни блузи, ризи и пуловери. Българската индустрия за облекло е особено конкурентна в производството на къси серии, сложни облекла за кратки срокове. Тази тенденция се очаква да продължи и през средващите години.

Общият внос на тестил и облекло е нараснал със  7.5 % през 2006 г. достигайки  1.46 милиарда Евро. Секторният положителен търговски баланс възлиза на 324 млн. Евро през 2006 г. Тук отбелязваме увеличение от 4.2%, сравнено с 2005 г.. Увеличен е вносът на изделия от почти всички значими тарифни позиции  (Гл. 50-63 от МТ) - 18.9% за трикотажните платове. Като абсолютна стойност най-голям дял от вноса се пада на памучните платове и акасесоари (460.7 млн.лв.), трикотажни облекла (432.8 млн.лв), вълна, вълнени платове и материали (374.8 млн.лв), синтетични платове, нишки и конци, конфекция.

Вносът на текстил, помощни материали и аксесоари към България през 2006 г. идва от страните от ЕС, за дообработка при подизпълнители и обратен износ на готови изделия. Например вносът на памук и памучни материали от Италия възлиза на 122.8 млн.лв., 60 млн.лв. от Гърция, 46.7 млн.лв. от Германия, като вносът от Турция и Китай е респективно 84.2 млн.лв.и 12 млн.лв. Вносът на вълнени платове и материали от Италия възлиза общо на 119.9 млн.лв.,  47.1 млн.лв. от Германия и около 31.3 млн.лв. от Турция. Въпреки това делът на вноса на текстилни изделия от европейските страни е по-нисък, в сравнение с делът на изнесените в ЕС на облекла. Запазени са нивата от 2005 година  (над 70%).

Що се отнася до вносът на облекла през 2006  г., водеща позиция в трикотажа заема вносът от Гърция - 247 млн.лв., или около 57.1 % от общия внос на трикотажни изделия), Турция (57.6 млн.лв.) и Италия (32.6 млн.лв.). Главни вносители на конфекция са Гърция (61.7 млн.лв.) и Италия  (42.4 млн.лв.). Вносът на конфекция от Германия има дял от 10% от общия внос на изделия (гл. 62 от МТ -27.6 млн.лв.), подобен  дял има и вносът от Турция (25.8 млн.лв.). Вносът от Китай възлиза на  24.8 млн.лв. за трикотажните изделия,  37.3 млн.лв. за конфекцията, като и в двете групи стоки трябва да се отбележи увеличението на вноса (+24.6 % за трикотажа, +11.3% за конфекцията).

3.3.      Цени.

Производствените цени през 2006 г. варират слабо в сравнение с изминалата година. Най-голямо покачване се наблюдава в производствените цени на нишките и преждите (индекс 106.8, 2005=100), следвани от конфекцията (103.3) и другите текстилни артикули (102.8). Индексът на производствениете цени на трикотажните облекла почти не се променя (100.06), докато при трикотажните и тъканите платове се наблюдава лек спад на производствените цени (респективно 98.1 и 99.2).

Индексът на потребителските цени е съответно 113.2 през 2005 (2000=100), сравенено със 110.9 през 2004 г. и 104.3 през 2003 г.  Очакваното ниво на повишение на този индекс през  2006  г. е малко по-високи, в сравнение с 2005 г.

4. ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ, ХАРАКТЕРИЗИРАЩИ ДЕЙНОСТИТЕ В ИНДУСТРИЯТА ЗА ТЕКСТИЛ И ОБЛЕКЛО ПРЕЗ 2006 Г.

4.1.      Заетост

Според данни от НСИ заетостта в областта на  текстила и облеклото през 2005-06 г варира доста. По последни данни заетите в сектора през 2006 г  са били 167 880 човека. Наблюдава се лек спад (0.7 %), в сравнение с 2005 г. Трябва да се отбележи, че НСИ промени данните за заетите в сектора 2005 г., от над 177 000 на 169 000.

Експертите отбелязват, че е отминал пикът на заетостта в текстилната и шивашка индустрия. Недостатъчният ръст на производителността не позволява конкурентно увеличение на възнагражденията на заетите в сектора.  Работната ръка понякога драстично намалява през летните периоди, когато работниците са заети в сезонни работи.

4.2.      Нива на работните заплати

Увеличението  на работните заплати  през  2006 г.  бележи рекорден ръст в сравнение с предишните години. Средно заплатите в сектора са относително ниски в европейски контекст и се очаква те да продължат да растат след присъединяването ни към ЕС.

Средна работна заплата в сектора текстил и облекло, 2000-2006 (в лв. и  %)

 Източници: НСИ и собствени изследвания

4.3.      Значимост на инвестициите

Стратегически приоритети на българските предприятия са модернизацията и инвестиции в оборудването и производствените мощности. За съжаление финансовият потенциал на голяма част от българските предприемачи е сравнително нисък. Чуждестранните инвеститори са традиционно добър пример за организация и модернизация на производствените капацитети. Ве пак преките чуждестранни инвестиции през последните две години, предвид присъединяването на страната ни към ЕС са сравнително ниски в сектора текстил и облекло. Предстоящото членство в ЕС даде възможност на по-активните български фирми да вземат участие в грантовите схеми за безвъзмездна помощ /за модернизация и реконструкция на производството и развитие на човешките ресурси/.

5. РАЗВИТИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ НА ИНДУСТРИЯТА ЗА ТЕКСТИЛ И ОБЛЕКЛО ПРЕЗ

ПЪРВИТЕ МЕСЕЦИ НА 2007 Г.

Основно конкурентните предимства на българската модна индустрия са в специфичнат ниша на производство на къси серии облекла със сложен дизайн и кратки срокове на изпълнение.  Като тенденция компаниите се ориентират към изработването на среден и висок клас конфекционни облекла за страните от ЕС . Такива са  позициите, които  българската индустрия за облекло ще има възможност да запази и през следващите години.