Новини

Днес бизнесът се нуждае от подадена ръка, не от наказателни лихви

На 30 септември системата за вътрешна информация на БТПП проведе допитване до фирмите - членки на Палатата относно техните нагласи към евентуално повишаване на наказателните лихви по просрочени данъчни задължения. Бе зададен един единствен въпрос: Приемате ли предложението за увеличаване на наказателната лихва при просрочени данъчни задължения от ОЛП + 10 п.п. на ОЛП + 20 п.п.?, на който в рамките на деня постъпиха 95 отговора от български фирми.

Не предизвиква учудване фактът, че 88 от отговорите (над 92% от анкетата) са против подобна наказателна фискална мярка. Само 7 фирми са отговорили, че подкрепят подобна мярка - и то със сериозни уговорки. 

По-интересни са мотивите, с които българските фирми аргументират неприемането на по-високи наказателни лихви. Аргументът „криза" се появява при 18 отговора, тоест не той е водещият, макар и да има подчертано значение. По-голямо внимание българските фирми обръщат на отговорностите на държавата да създава привлекателни условия за правене на бизнес в страната: нещо, което се поставя под въпрос при въвеждането на подобна силова мярка.

Сериозна тежест набира становището, че вина за забавянето на плащанията често има именно администрацията. Българските фирми също така заявяват, че искат да видят аналогични наказателни лихви, приложени и към държавата в качеството й на платец. Ето няколко извадки от коментарите на българските фирми:

 

• „В 50% от случаите на т.нар. просрочени данъчни задължения става дума за грешки на данъчните"; 
• „Държавата трябва да бъде третирана като нередовен платец тогава, когато не спазва сроковете, задължителни за фирмите";
• „Към настоящия момент държавата има забавени плащания по обществени поръчки, огромни суми невърнато ДДС, забавени плащания по проекти и множество други зъдължения, по които не се заплаща дори ОЛП лихва при просрочие. Тези задължения са една от причините за огромната междуфирмена задлъжнялост. В региона има няколко случая на фалирали фирми заради това";
• „Колко ще заплаща държавата за собствените си просрочени задължения към фирмите? В момента повече от структуроопределящите фирми на България имат изключителни проблеми, те имат нужда от подадена ръка, а не да запълват чужди дупки или да захранват с високи лихви и без това чуждите банки в България".

С подкрепа се ползва становището, че повишаване на наказателните лихви ще засегне на първо място коректните платци. „Фирмите, които обявяват данъчните си задължения, със сигурност възнамеряват да ги платят. Проблем са тези, които въобще не ги декларират". Затова трябва да се хвърлят повече усилия към скритите обороти, към недекларираните задължения. Това е правилният адресат на мерките, средствата и усилията - другото е отчитане на дейност. „Ето, увеличихме лихвите и пак не плащат - какво да направим повече?!" Целта не бива да бъде отчитане на дейност, а премерени и най-вече коректни към активните фирми стъпки.

Българските фирми отчитат, че не е извършен нужният предварителен икономически анализ, който да покаже „тези необосновани увеличения каква част от бизнеса ще вкарат в сивата икономика". И още: „ако се вдигне процентът на лихвата, това само ще стимулира фирмите да укриват данъци".

Сред фирмите, които подкрепят повишаването на наказателните лихви, преобладава становището, че държавата също трябва да бъде третирана като нередовен платец. Отчита се, че наказателната лихва е необходима, защото тя компенсира - пък било и символично, редовните платци. Въпреки това, по-високата лихва е допустима само ако бъде реципрочна, т.е. държавата да спазва същите срокове като фирмите.

Интерес буди следният коментар на един от взелите участие в допитването: „Това е все едно на удавник да се дава да пие вода".

Сред позитивните мнения, съдържащи предложения и насоки за облекчаване на бизнеса, изпъква следното:

• Да се помисли как да се подпомогмат фирмите чрез гъвкави мерки за удължаване на сроковете на изплащане или временно замразяване вноските по кредитите: на тези фирми , които имат задължения поради неплащане на контрагенти в страната и извън нея;
• Вместо наказателни лихви, далеч по-ефективно ще бъде държавата да гарантира пред търговските банки за отпускане на нисколихвени целеви (за социални и здравни осигуровки) кредити с период на изплащане 2-3 години;
• Промяна в данъчната система и бързи процедура по обявяване в несъстоятелност и равни права за всички кредитори, не само за държавата;
• Да се предвиди непродължителен срок - напр. един месец, в течение на който за добросъвестните платци да действа преференциална лихва.

Тези мерки едва ли са изчерпателни. Сигурно не са и най-добрите. Но целта им е да се запази и реанимира стресираната част от белия сектор на икономиката - търговските банки се опитват да правят точно това, отчитат участниците в анкетата. А проектът за по-висока наказателна лихва при просрочия се възприема като тласкане към фалит на фирмите в затруднение. Фирма коментира: „Кой бизнес ще изкара 20% печалба, че да посрещне такива лихви?"

Фактът, че БТПП можа да формулира толкова бърза и толкова категорична позиция на българските фирми, а също и обстоятелството, че обсъждането на проектомярката отпадна от дневния ред на заседанието на МС на 30.09.2009 г. говори, че настоящият момент в развитието на бизнес средата в България не е подходящ за толкова резки промени във фискалната политика.